ДЕПРЕСИВНИЯТ ЕПИЗОД Е НЕЩО ПОВЕЧЕ ОТ ЛОШО НАСТРОЕНИЕ
Не всички хора, които са тъжни, са депресивни. Психиатричната диагноза "депресивен епизод" може да се постави, когато в продължение на повече от две седмици при пациента са налице поне два от следните три симптома:
1. потиснато настроение с изразеност напълно необичайна за конкретния човек, неповлияващо се съществено от промени в обстоятелствата и наблюдаващо се през по-голямата част от деня почти всеки ден;
2. загуба на интерес и удоволствие от дейности, които нормално са приятни - сексуално общуване, хранене, разходка и др.;ч
3. намалена енергичност или засилена уморяемост.
Депресията има и други симптоми: неувереност в себе си, малоценностни изживявания, неоснователни изживявания за виновност и греховност, мисли и опити за самоубийство, разсеяност и колебливост при вземане на решения, двигателна и речева потиснатост или тревожна оживеност, разстройства на съня, намаляване или повишаване на апетита.
Обичайни са загуба на положителни чувства към близки хора, нежелание за работа и общуване, мисли за мрачно бъдеще, понякога убеденост, че болният страда от неизлечимо телесно заболяване и че вътрешните му органи не работят, че вечно ще се мъчи в това състояние и др.
Важно е да се изключат като причини за депресивното разстройство приемане на психоактивно вещество или телесно заболяване, което протича със симптоми на депресия. От значение за диагнозата и прогнозата е наличието в миналото на един или повече подобни депресивни епизоди или пък период(и) на емоционална приповдигнатост, разсеяност и непоследователност, намалена нужда от почивка, повишена самооценка, прекомерна приказливост и активност и други прояви на т. нар. маниен епизод.
Навременното откриване на причините, водещи до депресия значително би улеснило лечението, затова консултацията със специалист е необходима, дори при една слаба изразеност на симптомите.
Рецептите за добро настроение са отдавна известни, но когато става дума за депресия е необходимо навреме да се установи проблема и да се отдиференцира физиологично заболяване. Лечението в много случаи може да се опре и на т.нар.алтернативна медицина – билколечение, фитотерапия, както и задължителната за подобни случаи психотерапия. Изготвят се и индивидуални програми за самолечение, включващи хранителен режим, двигателни упражнения и др.
Синтетичните лекарства и самолечението с анти-депресанти в много случаи не дава резултат, а дори задълбочава проблема. Отлагането на лечението пък превръща подобни “депресивни епизоди” в хронични депресивни състояния и води до сериозни психични заболявания, чието лечение е още по-трудно и упорито.