ПОВИШЕНО ВНИМАНИЕ КЪМ МЕНИНГИТА
Менингитът е възпалително заболяване на централната нервна система. Засягат се мозъчните обвивки от инфекциозни фактори /бактерии, вируси, гъбички, паразити/.
Менингиален синдром може да се наблюдава и при мозъчно-съдови увреждания – кръвоизлив в менингите, при оток на мозъка след черепно-мозъчна травма, след лумбална пункция, като вторичен - след остри вирусни заболявания / пневмония, грип, ангина, остри инфекции и др/.
Възпалителният процес при менингитите рядко засяга изолирано само обвивките на мозъка, често се ангажира и мозъчното вещество, тогава се наблюдава картината на менингоцефалит.
При всички менингити, независимо от етиологията им, се появява т.нар менингеален синдром - повишен тонус на вратната мускулатура, повишено вътречерепно налягане, синдром на огнищни неврологични увреждания. Наред с него се разгръща в по-силна или по-слаба степен инфекциозен синдром / повишена температура, промяна в кръвната картина/.
Менингитите биват серозни и гнойни. По-често възникват като усложнение след друго основно възпалително заболяване – вторични менингити. Те се наблюдават при остри общи инфекции: пневмония, паротит, морбили, грип, ревматизъм и др. Вирусите атакуват предимно детската възраст най-често между 3-7 до 14 години. Втората им възрастова група са около 27-35 години.
Клинично заболяването започва внезапно с висока температура /38-39/, главоболие, повръщане, светобоязън. Появява се менингиален синдром – ригидност на вратната мускулатура. Понякога се наблюдава и психомоторна възбуда – обърканост, по-често при възрастни хора, а у деца епилептични припадъци. Често има болка по различни части на тялото – кръста, гърба, крайниците.
Продължителността на първичните серозни менингити е от 10 дни до 2 месеца. Диагнозата се поставя въз основата на менингеалната картина, ликворния синдром, клиничното развитие на заболяването, лабораторни и вирусологични изследвания на кръв и ликвор.
Лечението е болнично с противовъзпалителни средства, противооточни, витаминни и противогърчови средства.
Заболяването се наблюдава най-често през зимните и пролетни месеци. Трябва да се знае, че след прекаран менингит особено децата не трябва да ходят летния сезон на море. Силното слънце е дразнител, който трябва да бъде избягван. Прегряването може да доведе до вторични възбудни процеси в мозъка.
Първичните гнойни менингити, от които най-типичен представител е менингококовия менингит са най-често срещани и най-тежко протичащи. Той още е известен като епидемичен цереброспинален менингит.
Серозните менингити са най-често срещаният вид менингити у нас и по правило се причиняват от вируси, а една част - от бактерии. Заболяването възниква епидемично или спорадично.
Зарязаването става по въздушно-капков път или чрез контакт. От носоглътката менингококът прониква в мозъчните обвивки по хематогенен или лимфогенен път.
При своевременно поставяне на диагнозата, болнично настаняване, започване на адекватно лечение и благоприятно протичане, състоянието бързо се подобрява - обикновено до 2-4 седмици.
Серозните менингити обикновено са доброкачествени и в над 99% завършват с пълно излекуване и нямат никакви остатъчни последствия.
!Важно е в хода на лечението и възстановяването да се проследява биоелектричната активност на мозъка чрез ЕЕГ и Мозъчна картография на ЕЕГ. Тъй като менингитът е мозъчно възпалително заболяване е необходимо след прекарване на заболяването профилактично – 1 път годишно да се провежда изследване на мозъчната функция.
ЕЕГ и Цветната Мозъчна Картография са безвреден и безболезнен метод, който позволява да се установят пораженията нанесени от възпалителния процес на мозъчната кора, а от там на мозъчната дейност и функции. При необходимост се прилага лечение с антиконвулсанти до окончателното затихване на огнищните неврологични прояви следствие на възпалението.