ПАРКИНСОН или ТРЕМОР
Тремор е медицински термин за треперене и други бързи, ритмични, неволеви свивания и отпускания на група мускули. Треморът е най-честото от всички неволеви движения и може да порази торса, ръцете, краката, главата, лицето, гласните струни. При някои хора треморът е симптом за друго неврологично заболяване, но може да се наблюдава и при здрави хора. Треморите могат да се проявят във всяка възраст, но са най-характерни за средната и старческата възраст. За повечето тремора няма окончателно лечение, но те могат да се повлияят значително от правилното лечение при коректно поставена диагноза. При някои пациенти физиотерапията помага за облекчаване на тремора и за подобряване на координацията и контрола над мускулите.
Болестта на Паркинсон е едно от най-честите невродегенеративни заболявания. Това е бавно прогресиращо заболяване, което се характеризира с наличие на тремор при покой, забавеност на волевите движения (брадикинезия) и повишен мускулен тонус (ригидност). Рискът за развитие на болестта нараства с възрастта.
През последните години в България се установява ясна тенденция към хипердиагностика на Паркинсоновата болест, както и изразена хиподиагностика на есенциалния тремор на Минор. Много болни с есенциален тремор в нашата страна се диагностицират и се лекуват като страдащи от Паркинсонова болест и обикновено дълги години приемат антипаркинсонови медикаменти без ефект. Подобни грешки могат успешно да се избегнат при познаване и спазване на диагностичните критерии на двете споменати заболявания. Диагнозата Паркинсонова болест се поставя при наличие на най-малко три от следните симптоми: едностранно начало, наличие на статичен тремор, прогресивно развитие, персистираща асиметрия на симптоматиката.
Известно е, че болните с тремор са дълголетни, както и това, че болни с комбинация от тремор и Паркинсонова болест също имат увеличена преживяемост . Въпреки че не е свързано с повишена смъртност, заболяването не е доброкачествено и е свързано със значителна инвалидизация и отрицателно въздействие върху качеството на живот.
Съвременната неврология разполага с обективни методи за функционална диагностика на периферната нервна система. Прецизните компютърни апаратури дават възможност за обективно диагностициране и диференциране на различните видове тремор.