brain@kortex-bg.com • за записване 02/9534113/15; 0884256533; 0887/912902

Медицински център "Кортекс", гр. София, yл. "Здраве" № 21

Опасна ли е мозъчно-съдовата болест?

Опасна ли е мозъчно-съдовата болест?

България заема едно от челните места в Европейската класация по честота на инсулти и сърдечно-съдови заболявания. Това в голяма степен се дължи на неправилното разбиране на българина, че след като няма явен здравен проблем, то не е необходимо да посещава лекар. Именно поради тази причина не се осъществява текуща профилактика и се регистрират едва късните последици на редица заболявания и техните усложнения.

Какви, всъщност, са причините и какво представлява така наречената мозъчно-съдова болест (МСБ)?

В действителност името дава доста богата информация за самото страдание - това е заболяване на съдовите на главния мозък и последващи нарушения на самата мозъчна тъкан. Най-честите късни последици са запушване или значително стесняване на мозъчните артерии и инсултите. Почти винаги в началото на болестта нервната ситема дава своите "предупредителни" сигнали, които са израз на непълноценно оросяване на мозъка. Тези сигнали много често се игнорират от пациентите.

Освен острите нарушения на мозъчното кръвообръщение, чийто клиничен израз са инсултите, заболяването може да протича и с хронична недостатъчност на мозъчното оросяване. Именно затова новопоявили се или продължаващи по-дълго оплаквания, като главоболие, замайване, световъртеж, залитане, слабост или изтръпване на крак или ръка, размазано или двойно виждане и др. трябва да са сигнал за незабавно посещение при лекар. Възможно е болестта да протича с оформяне на микроинсулти, които да нямат клиничен израз (установяват се само с някои специализирани изследвания), или със загиване на нервни клетки от кората на мозъка. В тези случаи на преден план излизат паметовите нарушения, промяната на характера и личността на пациента, емоционалната неуравновесеност и др.

Причините за развитие на МСБ са различни. На практика всеки лекар разпитва подробно пациентите си за рисковите фактори,на които е подложен. Към тях спадат: високото артериално налягане, нарушение на сърдечния ритъм, някои кръвни заболявания, свързани с повишена съсирваемост на кръвта; високият холестерол, захарния диабет, наднорменото тегло и др.
Друг съществен въпрос е наличието на т.нар. фамилна обремененост, т.е. родственици, прекарали инфаркти, инсулти, тромбофлебити и други съдови заболявания. Без да има категоричност за предаване по наследство, при голяма част от пациентите се оформя генетична предразположеност към съдови заболявания. При наличие на близки родственици с подобни болести, шансът на пациента да развие подобно заболяване става по-висок.

Съществен принос за разгръщането на някои рискови фактори има неправилния хигиено-диетичен режим.

Повечето българи водят заседял начин на живот, не поемат достатъчно течности, консумират доста солени храни и пр. Друга съществена грешка е, че забързани в обичайния високоскоростен ритъм на работа пропускаме закуската или обяда. В такъв случай си "наваксваме" вечерта с поемане на голямо количество храна непострествено преди сън, което е вредно за организма, т.к. по време на сън той понижава основната обмяна и усвояването на храната се променя.

Какво трябва да правят пациентите, съмняващи се, че страдат от МСБ?


Като начало трябва да бъдат прегледани от специалист-невролог, който ще препоръча необходимите изследвания за уточняване на диагнозата. Към тях се отнасят доплеровата сонография, ЕЕГ-мозъчна картография, скенер или магнитен резонанс на главен мозък и редица други изследвания.

Много често се налага провеждане на допълнителни консултации с офталмолог, кардиолог, отоневролог, ендокринолог и др специалисти.

Важно е пациентите да знаят, че лечението е индивидуално за всеки от тях и се определя само от специалист след съответния преглед. Нерядко приемът на медикаменти трябва да продължи няколко месеца под контрола на лекаря-специалист за постигане на траен ефект, а не да се прекъсне веднага след временно настъпило подобрение.