ДИАБЕТНА ПОЛИНЕВРОПАТИЯ

Едно от най-честите и най-разпространени усложнения на диабета е диабетната полиневропатия. Наблюдава се при 70 % от болните с диабет.
По-често се уврежда периферната нервна система- нервите на долните крайници. Появяват се сетивни, двигателни, рефлексни и вегетативно-трофични нарушения. Наблюдават се изтръпвания, слабост в крайниците, асиметрия в кожната температура, сухота на кожата, пигментни петна, дистрофични промени на ноктите, язви по стъпалата и др.

Причината за това е задебеляването на стените на капилярите, което води до тяхното стесняване, а от там и неправилно оросяване и кръвоснабдяване в периферните кръвоносни съдове.
Тези промени се срещат по-често и са по-ясно изразени при т.н. латентен диабет /непроявен клинично; пациентът не знае за съществуването му; кръвната захар е в гранични стойности/
Съвременната неврология разполага с обективни методи за функционална диагностика на периферната нервна система. Прецизните компютърни апаратури дават възможност за обективно диагностициране на уврежданията на периферната нервна система, причинени от диабета:

ЕЛЕКТРОНЕВРОГРАФИЯТА е ефективният начин за откриване на диабетната полиневропатия в ранен стадий. Изследва се проводимостта по сетивни и двигателни влакна на съответните нерви на засегнатия участък.Измерената скорост на провеждане показва степента на отклонения от нормите и настъпилите увреждания.

ЕЛЕКТРОМИОГРАФИЯТА показва състоянието на мускулния тонус в увредения участък .Най- голяма диагностична стойност при диабетната полиневропатия има стимулационната електромиография.

ДОПЛЕРОВАТА СОНОГРАФИЯ се прилага за изследване кръвоснабдяването на долните крайници. Чрез нея се получава обективна информация за състоянието на кръвоносните съдове, задебеляването на стените им и степента на кръвоснабдяване.

На базата на прецизното диагностициране се назначава подходяща медикаментозна терапия. Добър лечебен ефект се постига чрез продължително медикаментозно лечение и комбинирана физиотерапия.